Слово за Благовещение

Произнесено в катедралния храм „Успение Богородично“ на 7 април (25 март ст. ст.) 2023 г.

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Скъпи в Господа братя и сестри!

Да благодарим на Господа, Който, превеждайки ни през пустинния подвиг на Великия пост, ни удостоява да вкусваме от плодовете на Обетованата земя. Такъв един плод на Божия промисъл за грехопадналия човешки род е известената от архангел Гавриил блага вест за началото на нашето спасение, както пеем в тропара на днешния празник.

Архангелът известява девицата Мариам за Божието благоволение към нея – тя е избрана да послужи на тайнството на нашето спасение. Светият Дух ще слезе върху нея, тя ще бъде осенена от силата на Всевишния и ще роди по плът Божия Син, Богочовека Христос. Но макар и никога дотогава да не е била предизвестявана за това чудо, необичайната вест не е била чужда на нейната дълбока решимост да бъде смирена Божия рабиня, да послужи на всесилния Бог, да съдейства на всеблагия Му промисъл, да изпълни всесвятата Му воля. Да, Пресвета Богородица е венец на благочестието на богоизбрания народ, съвършен и пречист съсъд на Божията благодат, прекрасен палат на Божията слава, пресвята и преблагословена Божия Майка. Но нейната святост е плод и на нейната вяра, на нейното смирение, на нейната любов към Бога. Нейната чистота е плод на серафимския пламтеж на сърцето ѝ, изтребващ плевелите на увредената от грях човешка природа.

Неизразимата Божия милост и любов към човешкия род намират израз в самоумалението и саможертвата на въплътеното Второ Лице на Пресветата Троица. Съвършената святост на Божията природа чрез нетварните Божии енергии се докосва до чистотата на смирената Божия рабиня. Получил нейното свободно и свято съгласие – „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата Ти“ (Лука 1: 38) – Бог Слово се облича в плът, за да приеме върху Си греховете на човеците, да ги изкупи от проклятието и смъртта и да им даде вечен живот.

Божията милост и любов, Божието самоумаление и саможертва се проявяват и в делото на спасението на всеки един от нас. Ние приемаме Христа в тайнството на светата Евхаристия, Светият Дух слиза върху нас и силата на Всевишния ни осенява, за да просвети сърцата ни, за да даде живот на духа ни, за да ни очисти от греховете, да ни изцели от страстите ни, да укрепи вярата ни, да усили желанието ни за спасение. Но Бог очаква нашето съгласие, очаква думите „Ето ни, рабите Господни. Да ни бъде според волята Ти, Господи“! Отговаряме ли на Господния зов, или си замълчаваме? Като че ли нерядко се свиваме от малодушие, от нерешителност, защото нагласите и желанията ни са други, защото съкровището на сърцето ни не е в Христа, защото душата ни не тегне към Бога еднозначно, искрено, а се раздвоява между Божия Дух и духа на този свят. Може би тъкмо поради това сме свикнали да изневеряваме на Бога, като посипваме съвестта си с пепелта на лукави уговорки, като я приспиваме, за да нахраним спокойно свои грехолюбиви склонности.

Но Бог очаква да откликнем на призива Му, да разтворим по-смело дверите на сърцето си, да пристъпим немощно, но искрено към Него, за да може Той да ни подкрепи, очисти, излекува, да обнови душите ни и да ги освети. Пречистата Божия Майка се застъпва за всеки един от нас и за всички ни, които се молим в този храм, осветен от нейното благодатно присъствие. Да отвърнем на майчината ѝ любов с благодарност, с чистосърдечно усилие към синовна вярност, със стремеж към живот според святата православна вяра в нейния Син, нашия Господ Иисус Христос. За да можем и ние, осиновените по благодат нейни чеда, по молитвите ѝ да се спасим и да бъдем удостоени да прославяме Пресвета Троица, Отец и Син и Дух Свети, сега и винаги и във вечни векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим