Слово за Неделя Кръстопоклонна

Произнесено в катедралния храм „Успение Богородично“ на 19 март (6 март ст. ст.) 2023 г.

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Скъпи в Господа братя и сестри!

Днес се покланяме пред животворящия Господен Кръст. Днес отдаваме почит на разпънатия на него заради нашето спасение Христос, нашия Господ и Бог, и Го молим да получим освещаване, укрепване и помощ чрез благодатта на честния Кръст.

Светата Църква е определила в средата на Великия пост да се извършва поклонение на Господния Кръст, като възпоменателният кръст, изнесен вчера в края на всенощното бдение, остава в храма до богослужебното последование на изобразителните в петък сутринта. А в понеделник, сряда и петък към богослужението се добавя чин на поклонение пред кръста с кадене, поклони и пеене на стихири – подобен на този, който извършихме вчера след изнасянето на кръста.

За християните целият живот е подвиг на кръстоносене. Има време на усилен подвиг, когато житейският ни кръст е тежък и мъчен за носене, има време на облекчение, когато изпитанията и трудовете отстъпват, има периоди на радост и утешение. По подобен начин е устроен и богослужебно-празничният живот на Църквата. Има периоди на покаяние и усилен молитвен труд, има и радостни празнични периоди. Но в духовния живот никога времето на усилен покаен и постен труд не е време на униние и безнадеждност. Покайната молитвена печал винаги е озарена от вяра в Божията помощ, от надежда на Божието милосърдие, от утехата на Божията любов.

Защо Господният Кръст е наша надежда, опора и победа? Защото чрез кръстната жертва на въплътеното Второ Лице на Пресветата Троица е извършено нашето спасение. Жертвата на Богочовека Христос е непостижима за нас, но в нашата мяра ние сме призвани да следваме Неговия пример и да принесем своята жертва върху олтара на сърцата си. Каква да бъде нашата жертва? Спасителевата жертва е жертва на богочовешко смирение, богочовешко послушание, богочовешка любов. Постното време ни предлага да принесем подобни жертви на смирение, послушание и любов, чието благоухание да се възнесе и да бъде прието от Бога.

Постът смирява тялото и заедно с послушанието към Христовата и църковната повеля за пост смирява и духа. При същинския пост въздържанието е неразделно от милосърдието. Милосърдието е жертва. Да бъдем милосърдни, означава да пожертваме в полза на ближните онова от нашето, с което служим на себе си. Началото на милосърдието е благотворителността, т.е. да отделим за ближния от своите средства или вещи, да отделим време, да помогнем с труд. Средата на милосърдието е да съчетаем материалната помощ със съпричастност, грижа, сърдечна топлина, с които да утешим и подкрепим човека в нужда. Венецът на милосърдието е да се отречем от себичността си, като претърпим чуждата немощ, като понесем недостатъците му, като го обдарим с любов дори отсреща да се сипят укори, недоволство, неприязън.

Както споменах, милосърдието е жертва. Но тази жертва може да бъде принесена на Бога, а може да бъде принесена и на собственото ни самодоволно „аз“. Служим на себелюбието си, когато вършим дела на милосърдие за собствено удовлетворение. А служим на Бога, когато сме милосърдни от искрено послушание към Неговата свята повеля, от обич към Него и към ближните ни.

Но защо е нужно да вършим добри дела заради Бога, при положение че добротворството само по себе си ни удовлетворява? Бог е източникът на доброто и без Него не можем да извършим нито едно същинско добро. Когато някой твори добро съгласно с Божия промисъл, това добро не остава без награда и съвестта подкрепя добротворството. Но когато някой твори добро в Божие име от любов към Бога, за него Спасителят говори в Евангелието: „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам“ (Йоан 14:21).

Който люби Бога и в Негово име е милосърден към ближните, изпълнява в пълнота Божията повеля: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон. и пророците“ (Мат. 22:37-40).

Милосърдието ще осмисли постния ни подвиг, ще даде на съдържанието му пълнота, ще задълбочи духовния ни живот. За да изминем остатъка на попрището на поста плодотворно, да принесем достойно покаяние за греховете си, с благодатта на светия и животворящ Кръст Господен да „разпънем плътта си със страстите и похотите“ (срв. Гал. 5:24), та по Божията милост да достигнем до дните на Христовите страдания, Кръст и Възкресение, което да празнуваме не само в този живот, но по великата милост на нашия Спасител и в бъдещия безконечен век. Амин!

† Созополски епископ Серафим