Слово за Неделя Православна

Произнесено в катедралния храм „Успение Богородично“ на 5 март (20 февруари ст. ст.) 2023 г.

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Скъпи в Господа братя и сестри!

Да благодарим на Бога, Който ни удостои да преминем през първата седмица на светия Велик пост. Надяваме се, че онези, които са имали възможност да се откъснат от житейските грижи и да посветят дните на изминалата седмица на храмовото великопостно богослужение, са получили обилна духовна полза. Нахранили са душите си с молитва, напоили са ги с покаяние, прояснили са ги с духовен размисъл, очистили са ги от наносите на суетата, осветили са ги с целомъдрие, направили са сърцата си вместилища на Божията благодат, укрепили са волята си да избира доброто и да се утвърждава във вярност към Бога.

Времето, посветено на духовен подвиг, е време на живот според вярата ни, а живеейки според вярата си, ние я правим по-силна, по-пълна, по-дълбока. Вярата е основа за духовен живот, а правилният, спасителният духовен живот е плод от взаимодействието на нашата свободна воля с освещаващата благодат. Правилният и спасителен духовен живот е и залог за умножаването на вярата като дар на Светия Дух, Който ни учи, просвещава ни и ни дава опитно познание на истинската вяра. Доколко вярата мотивира делата ни, какъв е духовният ни живот? Изключително важно мерило за качеството на живота и делата ни като християни е отношението ни към нашите ближни.

Днес светата Църква празнува Тържеството на Православието, т.е. тържеството на тази истинска вяра, която ни е предадена от Самия Бог, възвестена от светите пророци, апостоли и светители, от всички подвижници на вярата и благочестието.

Тази вяра е утвърдена от светите Вселенски събори с благодатта на Светия Дух и съгласно с нея са призвани да живеят всички истински православни християни. Тази православна, т.е. истинска, правилна вяра е вярата на Православната Църква, в лоното на която тя ще се пази до свършека на света. А според думите на преп. Максим Изповедник изповядването на тази истинска и непорочна вяра е критерий за нашата собствена принадлежност към Православната Църква.

Православното изповядване на вярата ни е неделимо от живота според тази вяра. Следователно принадлежността ни към Православната Църква не може да бъде отделена от делата на вярата, от духовния ни живот в посилен за всеки един от нас аскетичен подвиг, от живот, който постоянно черпи сили от благодатта на светите Тайнства.

А какви са нашите дела? Ако съвестта ни е будна, тя ясно ще ни разкрие истината за тях. Кое надделява – дали делата, породени от жива православна вяра или делата, породени от гордост, сребролюбие, сластолюбие? Делата на греха говорят за недостиг на вяра, за малодушие, за двоедушие, за лукавство, за прилепчивост към греха, за невярност към Спасителя. Грехът ни отдалечава от Бога, замъглява вярата ни, отчуждава ни от Църквата. Но щом съвестта ни призове към покаяние, и ние откликнем на този зов, искреното покаяние отново ни оживотворява като членове на Христовото Тяло – Църквата, както се казва в опростителната молитва от Тайнството Изповед: „Примири го и го съедини със светата Твоя Църква в нашия Господ Иисус Христос“. Това съединяване с Църквата се осъществява в пълнота, когато се приобщаваме с пречистите Тяло и Кръв Христови, ставаме причастници на вечния живот, възрастваме в истинската вяра, преоткриваме я, като преминаваме от сила в сила.

Преди броени минути, след като се причастихме със светите Тайни, ние се помолихме с думите на песнопението „Видехом свет истинный…“. В превод на български то звучи така: „Видяхме истинската светлина, приехме Небесния Дух, намерихме истинската вяра, покланяме се на Неразделимата Троица, защото Тя ни е спасила“.

Нека се потрудим да запазим истинската светлина, Небесния Дух, истинската вяра, които с благоговение и благодарност приехме, но уви, както знаем, нерядко лекомислено и губим. Но нашият Човеколюбив Бог отново и отново ни зове към Себе Си, готов е да изцели раните ни, като излее върху тях виното и елея на Своята милост. Стига да Му повярваме, да Му се доверим. Истински, без недомлъвки и уговорки, да пожелаем да се разтворим и да прегърнем православната вяра с извиращите от нея път, истина и живот, които са залог на нашето спасение и в този, и в бъдещия век, с което милостиво да ни удостои Единият в Троица Бог – Отец, Син и Дух Свети, сега и винаги и във вечните векове. Амин!

† Созополски епископ Серафим