Слово за Неделя Сиропустна

Произнесено в катедралния храм „Успение Богородично“ на 26 февруари (13 февруари ст. ст.) 2023 г.

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Скъпи в Господа братя и сестри!

В днешния неделен ден отбелязваме края на богослужебния период след празниците Рождество Христово, Богоявление и Сретение Господне и прекрачваме прага на Светия велик и спасителен пост. Днешният ден е осветен и от паметта на светия наш отец, наставник в духовния живот и закрилник светител Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец.

Всички ние с вас сме призвани да пазим и да споделяме духовното наследство на светител Серафим. За клира и паството на нашата Църква светител Серафим е грижовен духовен отец, който чува молитвите ни, утешава ни в скърбите ни, цели болестите ни, закриля ни при опасност, избавя ни от беди, помага ни сред бурите на житейското море. Но освен бърз помощник в изпитания, свети Серафим е светилник на благочестието, образец на праведност, пример на святост. Ние сме призвани да бъдем духовни чеда на светителя по приемственост от нашите духовни отци и майки. Това означава според силите си вътрешно да усвоим отблясъци от праведност, благочестие, святост. Ние ще започнем да ставаме духовни наследници на светителя, когато се стремим да влагаме в сърцата си неговите наставления и когато полагаме усилия да ги прилагаме в живота си. Тези наставления са въплътено в живота Евангелие, напоени са с подвига на светителя, с благодатта, която Господ е изливал върху него. Всяка наша искрена молитва към свети Серафим ни учи на духовна борба за придобиване на кротост, смирение, целомъдрие, търпение, любов разтваря сърцата ни, прави ги усетливи за тези свети добродетели, с които е ухаел неговият живот. Когато четем проповедите му и наставленията за духовния живот, творенията му в защита на истините на вярата, ние незримо се докосваме до неговата свята личност.

Стана дума, че сме призвани да бъдем духовни чеда на светител Серафим. Степента на синовно послушание определя степента на благодатното синовство. Следователно в каквато степен сме послушни към духовните завети на светителя, в каквато степен ги усвоим с живота си, в такава степен ще бъдем духовни наследници на Софийския чудотворец. Загърбим ли духовните му завети, ще загубим благословението да бъдем негови духовни приемници и ще станем духовно безродни и пусти.

Едва ли е нужно да си припомним, че основната пречка за приобщаване към духовното наследие на светител Серафим, а и възрастването ни в духовния живот като цяло, са нашето маловерие, малодушие, горделивост на ума и всичките ни греховни нагласи и навици, които обезсилват волята ни, желанието ни да бъдем Христови чеда и наследници на нашите духовни отци и майки. Бог ни дава лечител и помощник в лицето на дадения ни от Самия Него закон на послушанието, или по-точно казано, благодат на послушанието. Послушанието към Божия глас в съвестта ни, послушанието към Божията свята воля, засвидетелствана в Свещеното Писание и в Свещеното Предание на Христовата Църква. Послушание, изразяващо се в спазването на пост, въздържание, Бог дава на Адам още от момента на вселяването му в рая. Послушанието, т.е. безусловното доверие към Бога, и въздържанието са и подвизите на Адам и Ева, които ограждали възрастването им в святост и пълнотата на общението им с Твореца. Уви, като нарушават заповедта и вкусват от забранения плод, Адам и Ева разпиляват плодовете на светостта, губят пълнотата на общението си с Твореца, лишават се от рая и донасят със себе си на земята грях, болест, страдание и смърт.

Ние, наследниците на Адам и Ева, които Господ Иисус Христос е изкупил с драгоценната Си Кръв и ни е призвал да сме членове на Неговото Тяло – имаме благодатно лекарство против греха и смъртта – пречистите Тяло и Кръв на нашия Спасител, а също и благословеното покаяние и въздържанието – светия пост.

Какво е постът? Постът е смиряване на тялото, когато се ограничаваме в храната. Постът е опазване на ума и сърцето от духа на света чрез скромност в поведението и избягване на суетата му. Постът е ограничаване в разумна степен на информацията за делата на света, чрез която духът му навлиза в съзнанието ни и ни увлича във водовъртежа си. Постът е отрезвяване от духовната леност и усърдие в молитвата. Постът е усилие за още по-усърдно упражняване в любов чрез служение на ближните с дела на милосърдие.

Какви са плодовете на поста? Преподобни Исаак Сириец нарича поста път към Бога и начало на всяка добродетел. По неговите думи постът е опазване на добродетелите, начало на подвижничеството, венец на пребъдващите във въздържание, красота на девството и светостта, сияние на целомъдрието, основа на християнския живот, отец на молитвата, източник на целомъдрието и мъдростта, наставник на безмълвието, ръководител към всяко добро.

Да положим добро начало на настъпващия Велик и свят пост по молитвите на всички преподобни отци и майки, просияли в постнически подвиг, които богослужебно прославихме вчера, а също и със застъпничеството на нашия духовен отец и наставник светител Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец, чиято памет празнуваме днес. Да придобием с прилежност плодове на покаяние, да зажадуваме за светите добродетели, та с техни семена в сърцата си да се удостоим да посрещнем славното Христово Възкресение и най-вече да се приобщим към неговата пълнота в бъдещия век. Амин!

† Созополски епископ Серафим