Слово за Неделя на Страшния съд

Произнесено в катедралния храм „Успение Богородично“ на 19 февруари (6 февруари ст. ст.) 2023 г.

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Скъпи в Господа братя и сестри!

Днес е денят, в който светата Църква ни напомня за Страшния съд, който ще се състои в края на времената, след славното второ Христово пришествие, след възкресяването на всички отвека упокоили се хора и на който ще се определи вечната участ над всеки един човек, живял някога на земята.

Вчера бе ден на помен за покойниците. Вчера се помолихме за душите на всички членове на Христовата Църква, преминали през дверите на телесната смърт с вяра във възкресението и вечния живот. До последния Съд те получават или дял с праведните в блажено общение с Бога, или скръбната участ на отхвърлилите Бога грешници.

Тези дни, в които си спомняме както за отминалите във вечността наши братя и сестри по вяра, така и за предстоящия Страшен съд, ни напомнят, че всяко наше дело, слово, мисъл, всеки избор, направен в тайниците на сърцето ни, имат своята духовна стойност и оценката за тях ни предстои да чуем от самия Бог, Който ведно със съвестта ни ще ни открие в пълнота истината за самите нас.

Много по-добре е да научим истината за себе си сега, още в този живот. Не бягаме ли обаче малодушно от истината за самите нас? Уви, правим го, и то нерядко. Например, когато се самооправдаваме. Самооправдаваме се всеки път, щом отричаме истината за себе си, която Бог открива, правейки явна наша грешка, наш недостатък, наш грях. Самооправданието е избор на зло, понеже то е избор на лъжа, чийто източник е себелюбие в съюз с врага на нашето спасение, когото Господ Иисус Христос нарича бащата на лъжата.

Когато се самооправдаваме, ние привидно бягаме и се крием от гласа на съвестта си, от Божието правосъдие, но в последна сметка не ще избегнем нито изобличението на съвестта, нито Божия съд.

Но как да се избавим от примката на себелюбието, на вкоренения в него мощен импулс на самооправданието? Когато търсим гласа на Божията непреходна истина и истината за самите нас. Тази истина се открива в Божието слово, открива се и в живота според него. Истината за самите нас откриваме в борбата за смирение и в покаянието. В покаянието признаваме греховните си нагласи, прелюбодейната склонност да изневеряваме на Господа, отричаме се от тях и по всеобхващащата Божия милост се избавяме от вечно осъждане.

Ако търсим с покайно себепознание истината за своите грехове, Бог ще ни избави от тях. Ако се съкрушаваме за тях, те ще ни бъдат простени. Ако се отричаме в ума, в сърцето си, в делата си от Божия противник, Христос Господ ще ни избави от него. Ако търсим Бога, Неговата правда и любов, ще пребъдем с Него в неръкотворния чертог на Царството Му.

Христовият съд над всички човеци в края на времената се нарича страшен. Страшен е, понеже на него ще се определи вечната участ на всеки един от нас. Страшен е, понеже присъдата над всяка душа ще бъде милостива, но и праведна.

Светата Църква ни напомня за Страшния съд, но тя ни и подготвя за него с думите на песнописеца: „Подателю на живота, отвори ми дверите на покаянието… Като размислям за многото извършени от мен злини, треперя от мисълта за страшния ден на съда, но като се надявам на милостта на Твоето добросърдечие, зова към Теб като Давид: помилвай ме, Боже, по голямата Си милост“. Амин!

† Созополски епископ Серафим