Пасхално слово


„Аз съм възкресението и животът;
който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. “
(Йоан 11:25)






Възлюбени във възкръсналия наш Спасител братя и сестри,
чеда на Светата Православна Църква!

Тези думи на Спасителя са отправени към Марта, сестрата на четиридневния покойник Лазар, когото Той възкресил от мъртвите. Към тях Богочовекът добавил и словата: „… Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре во веки. Вярваш ли това?“ (Йоан 11:26).

Вярата, че Христос е възкресението и животът, вярата, че и да умрем, ще оживеем, е извор и смисъл на живота, пулсиращ в душата и тялото на същинския християнин. Тази вяра е негово дихание, негово всеобемащо усещане и знание, с една дума – негов живот. Който в този преходен свят живее с Христовата вяра, с Христовото Евангелие, с Христовата благодат, оживотворява душата си с Христовия живот, влива в нея безсмъртие, така че тя, съчетана навеки с Христос, никога няма да умре във вечната тъмница на своята самост. С живота на въплътения Бог се изпълва и тялото, чиято смърт е заспиване, на църковнославянски успение, от което то ще се пробуди в деня на съда за вечен живот в пълнотата на възкресения човек. След възкресението на Богочовека смъртта на християните не е последица от греха. „Който е приел Кръщение и пази силата му в живот според заповедите – пише св. Максим Изповедник – вкусва смърт не като необходимо следствие от греха и поради греха, а за осъждане на греха. Така смъртта по тайнствен начин изпраща [такъв човек] в божествен и безкраен живот“.

„… Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре во веки. Вярваш ли това?“

Как ще отговорим на този въпрос? Не с думи, а с живота си, с делата си.

„Ако твоето християнство не стане твой живот, ако твоята вяра се състои в думи, поклони и преходни чувства, то да знаеш, ти малко се отличаваш от юдеин и елин“, казва духоносен руски архиерей от XIX в. Колко по-широко е разпространено днес илюзорното разбиране, че можем да бъдем добропорядъчни християни и в същото време по прикрито подразбиране да живеем като всички останали – според критериите на този свят, които в една или друга степен утвърждават приемливостта на греха. А грехът – според мълниеносната мисъл на свети Исаак Сириец – е „липса на чувство за възкръсналия Господ“. Следователно колкото по-силен е грехът в нас, толкова по-слаба, по-неустойчива, по-вяла е вярата ни, че Христос е възкресението и животът и че всеки, който живее и вярва в Него, няма да умре во веки. Ако изцелението от греха не е възможно без борба, без подвиг, то и нашата вяра във възкръсналия Христос, във Възкресителя Христос е вяра-борба, вяра-подвиг. Но тя е и вяра-дар, който подбужда волята ни, укрепява и увенчава избора ни да бъдем верни на вярата, верни на Спасителя и Неговото слово; тази вяра-дар става извор на пламенно покаяние след всяка изневяра, с други думи след всяко подхлъзване, падане, поддаване на греха.

„Блажени, които не са видели, и са повярвали“, благовести Господ Иисус (Йоан 20:29). Повярвали са с жива, дейна вяра, с вяра-борба, с вяра-подвиг, с вяра-живот. Блажени са повярвалите и обикналите с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си разум (срв. Мат. 22:37). Този, Който възлюби човеците докрай, умря и възкръсна, за да имат те живот вечен. Той, Агнецът Божи, е със Своите верни и ще пребъдва с тях и до гроба, и подир гроба, и сега, и всякога, и във вечността на бъдещия век. Амин!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!    ВОИСТИННУ ВОСКРЕСЕ!

† Триадицки митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква