СЛОВО ЗА ПРАЗНИКА ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ

Възлюбени в Господа братя и сестри!

В дни на изпитания посрещаме светъл празник – влизането на Спасителя Христос в Йерусалим сред радостни приветствия на мъже, жени и деца. Ако съумеем да се отърсим от привичното повърхностно възприемане на празника и да доловим отблясъци от сърцевината му, ще се прояснят очите на вярата ни. А оттук – и начинът, по който възприемаме не само всичко, свързано с продължителната пандемия, но и самите себе си, и нашите ближни.

В словото си за днешния празник Константинополският патриарх св. Фотий ни приканва „да принесем на Господа клонки на състрадание и човеколюбие.“

Какво е това? Реторичен религиозно-нравствен призив? Не. Светителят ни зове към акт, чиято стойност се корени дълбоко в живота на християнина. Не става дума за етически категории и за нравствени качества в общочовешки смисъл, а за същностни свойства на истинно, живо вярващия в Христос, за светоевангелски добродетели, които Божията благодат кове в огъня на духовната борба за вярност към Този, в Когото вярваме.

Ако сме честни спрямо себе си, не ще подминем с лекота думите на един мислител: „ Ближният ни изглежда тъй отдалечен от нас, че понякога ни е необходим цял живот, за да достигнем до него. Да излезеш от себе си и да отидеш при ближния, когото виждаш всекидневно, е огромно пътуване“. Да добавим: без това „огромно пътуване“ не е възможно да принесем на Господа клонки на състрадание и човеколюбие. Впрочем без това пътуване ние едва ли можем да бъдем християни. Отказът от това пътуване е отказ да излезеш от себе си, а отказът да излезеш от себе си, е отказ от Христовия зов да се отречеш от себе си, да вземеш кръста си и да последваш Него, самия Христос (срв. Марк 8:34).

Изпитанието, връхлетяло света, би могло да ускори нашето пътуване към ближния, дава ни поводи да принасяме на Христос Бог клонки на състрадание и човеколюбие. Да, като немощен аз се боя от заразната болест, но боя ли се да не заразя неволно ближния си? Тази втората боязън е лек за първата. С какво мога да помогна на ближния си? Трепти ли този въпрос в съвестта и сърцата ни? Та нали ние с вас се молим в молитвата при повсеместно разпространение на смъртоносна зараза: „Укрепи ни, та да послужим на всички болни, страдащи, бедни, самотни, изнемогващи, които ни посочи Твоят благ промисъл, Господи“. Искрени, живи ли са тези молитвени слова в ума и сърцето ни? Ако са осмислени, ако са стоплени с дух и истина, ние няма да се страхуваме да излезем от себе си и да започнем пътуването към ближния с клонки състрадание и човеколюбие в ръка, които да поднесем на едничкия истински Човеколюбец. И да Го прославим заедно със св. Йоан Златоуст:

„Благословен е Идващият в име Господне, добрият и благият Пастир, Който по Своя воля полага душата Си за овците.

Благословен е Идващият в име Господне, Царят, Който събаря насилника не с всемогъщата Си сила и премъдрост, а с безумството на кръста.

Благословен е Идващият в име Господне, Истинният против лъжеца, Спасителят против погубителя, Примирителят против виновника за враждата, Човеколюбецът против човеконенавистника.

Благословен е Идващият в име Господне, Господ, за да спаси заблудилия се човек…, да въведе спасително богопознание, да освети света“.

На Него заедно с Безначалния Негов Отец и Пресветия Благ и Животворящ Дух подобава слава, чест и поклонение сега и всякога и във вечните векове. Амин!


† Триадицки митрополит Фотий, Предстоятел на Българската Православна Старостилна Църква