„Радостната пролет на нашето спасение възсия за всички краища на земята чрез твоето преславно въведение в храма, Богородице...: в храма се въвежда радостта и избавлението за всички“ Акатист на Въведение на Пресвета Богородица, кондак 10. – пеем днес заедно с цялата Църква, събрала небето и земята на тази чудна гледка – тригодишната отроковица Мария, водена за ръка от своите праведни родители, като непорочна Агница бива принесена за служение на Царя на славата и със своята девствена чистота става за нас „ново небе“ и „небесна врата“, откриваща ни пътя към Небесното отечество.

Благочестивите родители се разделят със своята малка на години, но съвършена по дух дъщеря.

Свещеникът Захария възгласява: „Светоносна свещ се запали за нас – радост велика, осветяваща храма!“ Стихира от 8 песен на първия канон за празника Въведение.

И от амвона на нашия храм скъпият ни епископ Серафим ласкаво утвърждава: „Днес е ден на раздяла, но в богослужебните текстове няма и помен от тъга. В тях се говори за радост... Това е така, понеже освен ден на раздяла, днес е и ден на среща, ден, в който Бог приема трилетната Девица в Своя дом“.

Ден на среща – праведните Йоаким и Анна срещат изпълнението на своето обещание пред Бога, светият пророк Захария среща прекрасната Дева, чрез която Адам ще бъде освободен от клетвата; и всички жители на Йерусалим, и всички девойки с горящи свещи в ръце – всеки среща своята готовност да последва Девата, всеки среща себе си в желанието на сърцето да бъде част от случващото се...

И в Неделното училище сърцата ни горят, запалени от тържественото съпровождане на малката Отроковица до Божия дом. И ние носим свещи, макар и не от восък, но нарисувани старателно от Кристиян на бялата дъска. И за нас премилостивата наша Владичица Богородица е приготвила среща, за да можем и ние да разберем: готови ли сме да приветстваме в нашата класна стая обичния на сърцата ни дядо Владика Фотий:

Колко хубаво е в деня на християнското семейство да можем да благодарим на дядо Владика за сладкото благословение, което децата получиха преди няколко урока. Бонбоните бързичко бяха изядени, но още на следващото занятие децата поискаха на свой ред да зарадват дядо Владика: Всяко дете написа собственоръчно пожелание към нашия скъп пастир. И всяко детско послание беше обвито в отделна опаковка като бонбон. А нашата обща обич и благодарност беше подарена от най-мъничкия сред нас – Сава. Да Ви е сладко, дядо Владика!

Радостта да чувстваме, че сме едно цяло, радостта да слушаме благите наставления на нашия архипастир, радостта да виждаме с очите си сякаш очертанията на нашето голямо семейство – Църквата, предизвиква у децата още по-голям прилив на творческа благодарност: Ани и Таисия подаряват на дядо Владика портрети. Първият връща обичния ни пастир в младостта, а другият е не просто портрет, а и картичка, в която Таисия ни описва на колко много неща е пазител за нас нашият митрополит:

Децата са развълнувани повече от обикновено. Детската чистота безпогрешно улавя всяка проява на грижа и любов. И в стаята ни става още по-уютно, а ние неусетно сме придобили богатство – богатството на споделения празник; защото, по думите на св. Николай Велимирович „радостта от чистотата и любовта е единственото нещо на небето и земята, което, като се споделя, не намалява, а се увеличава“.

Осъзнаваме, че празникът Въведение на Пресвета Богородица е и наш личен празник – празник на всяко християнско семейство, на всеки баща, на всяка майка, на всяко дете; празник на отците, които се грижат духовно за нас, празник на светиите, които са част от цялото тяло на Православната ни Църква. За да разберем колко е важно послушанието към родителите и любовта към братя и сестри, си отговаряме на въпроса накъде ни води и на какво ни учи нашето семейство:

• Доброта;
• То ме учи на доброта, спокойствие и вяра в Бога;
• Чистота и сила;
• Щастие;
• Щастие, любов, добро образование и възпитание;
• Щастие, любов, здраве и много радост;

Думичката „радост“ отново лъха от почти всеки детски отговор. Семейства, Църква, православен свят, небе и земя днес също радостно възкликват:

„Радвай се, одушевен Храм на Живия Бог, направи и нас храм на Светия Дух; радвай се, прескъп Чертог на всяка добродетел, утвърди ни във всички дарове на Светия Дух. Радвай се, богоизбрана Отроковице, отворила райските врати за нас със Своето влизане в храма.“ Акатист, икос 10.