Неделя 24. след Петдесетница

27 ноември (14 ноември ст. ст.) 2022 г.

Всяко пътешествие крие в сърцевината си доза неизвестност. Ето, ние с децата се подготвяме от самото начало на учебната година да опознаем незнайни досега за нас места, личности, събития. Но не в самото знание се крие нашата цел. Не. Нашият поглед е устремен към смисъла. Научихме колко много начини и средства е дал Господ, за да можем ние, хората, да Го познаваме и обичаме от цялото си сърце. Всяко едно от тези средства изисква от нас внимателно изучаване и разглеждане, но приканва и да отворим сърцата си за Господа и да осъзнаем, че Той е „Бог, Който твори чудеса“ (Пс. 76:15).

Днес поставяме началото на най-дългото пътешествие – пътя на човека към словото Божие, единствения важен и за всекиго от нас едничък Път, и Истина, и Живот. Неизвестен, труден и предизвикателен, но и просвещаващ, нужен и спасителен!

За да подготвим децата за радостния досег до най-чудната книга в този свят – Библията, отново си припомняме историята за Моисей и неизгарящата къпина.

Любознателният Иван дълго разглежда камъка, преди да се убеди, че съвършените очертания на къпинов храст върху Синайското чудо са изрисувани не от човешка ръка, а от нашия Творец и Създател.

Готови сме. И развълнувани. Говорили сме и преди за светата Библия, но днес осъзнаваме, че всеки разговор за тази чудна книга е като самата нея: изреченията са написани веднъж завинаги от ръката на боговдъхновените пророци и апостоли „с дух и с истина“ (срв. Йоан 4:23). И гласът на Свещеното Писание звучи за един като гръм, който стряска, но и пробужда за нов живот; за друг – като ласка на любяща майка, която успокоява и носи надежда; за трети – като песен скръбна или радостна, но жива, приканваща и нас да приемем от неизчерпаемия, дълбок и животворящ кладенец на вечната премъдрост:

„В начало Бог сътвори небето и земята“ (Бит. 1:1)

Йоана К. прочете този първи стих от Библията и започнахме да се учим как да се ориентираме и търсим по глави и стихове в Свещеното Писание. А колко творчески потенциал има у нашите деца, доказва тази изпъстрена дъска, върху която Таисия, Делян, Филип и Иван К. ни нарисуваха как изглежда сътворението на света през детските очи, съпоставено с начина, по който строим ние, хората:

Нашият именик днес – Филип, ни прочете втория стих от светата Библия (останалите деца си мечтаеха и те да имат имен или рожден ден, за да четат и те; да даде Господ винаги да запазят тази любов към Книгата на книгите!):

„А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата“ (Бит. 1:2)

Колко мъдрост е вложена във всяка дума! Защо Бог създал небето съвършено и светло, а земята била безвидна и пуста, неустроена по думите на св. Йоан Златоуст? Великият светилник на Църквата ни насочва как благочестиво да размишляваме върху този въпрос: небето показва силата и могъществото на Твореца. А за земята, на която се раждаме, от която се храним и получаваме толкова земни блага, нашият Създател е предвидил, че хората могат лесно да започнат да почитат нея вместо Бога, затова и сътворил земята втора, за да помним, че има небе над нея и да възвисяваме мислите си винаги нагоре.

Това си пожелахме и ние в края на урока! Очакват ни рисунки, през които ще погледнем на света като деца. Очаквам рисунки, а се изправям пред неочакваното:

Ученолюбивата Таисия е напълно готова да ме замести като учител – толкова старателно и точно е записала днешния урок. Благодаря ти, Таисия – сърце, докоснато от свято слово:

Братчето на Таисия – Григорий, срамежливо ме поглежда и плахо започва да разказва историята, която така силно го впечатлила: „История за Човек, Който бил разпънат на Кръста, но Той не се грижел за Себе Си, а спасил един друг човек и, знаете ли, (тук очите на Григорий силно заблестяват), че Той след това възкръснал, за да спаси всички нас! Иисус Христос е Неговото име!“.

Дали ще намеря думи на благодарност към теб, Григорий – сърце, докоснато от Христовите страдания!

Мога само да повторя заедно с царствения пророк Давид: „Славим Те, Боже, славим, защото е близко Твоето име!“ (Пс. 74:2).


Нашето пътуване през детските очи:



sunday.school@bulgarian-orthodox-church.org

© Българска Старостилна Православна Църква — официална интернет страница